ГРЪМОГЛА̀СНИК

ГРЪМОГЛА̀СНИК, мн. ‑ци, м. Индив. Човек с гръмък глас. Щом тръшнеше външната портичка и заломотеше на висок глас, хазайката ми намигаше: — Те го нашия гръмогласник. Кр. Григоров, Р, 226.

Списък на думите по буква