ГРЪСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЪСТ¹, гръстта̀, мн. ‑и, ж. Диал. 1. Шепа.

2. Количество, което може да се хване с дланта и с пръстите на една ръка; хватка, стиска. Откъм селото се появиха две крави и щом стъпиха в ливадата, започнаха да нагъват големи гръсти трева. Сл. Трънски, Н, 658. — Я пущете едън от нас, / .. / Да видимо кое време! / Ако си е пуста пролет, да набере гръст игличе. Нар. пес., СбНУ ХХХII, 543.

3. Количество, което може да се побере в дланта и пръстите на ръката, допрени и свити като лъжица; шепа. "Ега с гръсти житото да си мери" — проклинали всеки, който някому е някакво зло сторил. Сл. Петров, РКХО, 21. Една гръст боб. Ст. Младенов, БТР I, 481.

ГРЪСТ², гръстта̀, мн. няма, ж. Диал. Коноп. Конопът (гръст) и ленът.. се сеят на много места в страната и служат повече за нуждите на местното население. А "България", 44.