ГРЪСТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЪ̀СТА ж. Диал. 1. Само мн. Коноп. Просата бяха още зелени, защото бяха есенни.. Гръстите се синееха като зелени острови изпомежду им. Ц. Гинчев, ГС, 321.

2. Отделен стрък коноп. През това време трещи мелицата на стрина Пена, тя мъне нов сноп гръсти, ще вади кълчища. Й. Вълчев, РЗ, 40. На другата страна на реката имаше колиба от сухи вършини, покрита със слама и конопени гръсти. Ст. Загорчинов, ДП, 196.

3. Снопче от стъбла на коноп или лен. — Дръжте го! — прокънтя навън в мрака Лазаровият глас. — Стой, мерзавецо, стой да те потопя в реката като гръста! А. Каралийчев, НЧ, 34. Свекървата влезе в лехите конопни / и почна да вади стъблата узрели / и гръсти да прави от тях. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 35.

4. Кълчища, заедно с клечките останали от стъблото (Н. Геров, РБЯ).

◊ Гръста пиян (нарязан). Диал. Много пиян. Но аз съм имал едни неприятел от същите бащини ми работници, по име Томаноолу Чапразлията, който мислил да се скара с мене и да стане причина да ме изпъдят. Един ден извардва, кога нямаше баща ми, идва гръста пиян. П. Р. Славейков, БП I, ХIХ-ХХ. Со зори / излезе той / — чак вечер се дотътри, / нарязан гръста. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 158. На гръста. Диал. Смазан, пребит. Куриерът влезе в мазето на училището и след един час излезе оттам на гръста. При разпита той призна всичко и посочи мястото, където партизаните се крият. М. Ягодов, ГП, 466. Направям / направя на гръсти някого. Диал. Обикн. в св. вид. Набивам хубаво някого; пребивам го от бой.