ГРЪСТЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЪ̀СТЕ, мн. няма, ср. Събир. Диал. Гръсти. Той [Бойко] извърна глава и по тясната пътека, която прекосяваше между високото гръсте, се показа насреща му дядо Добри. П. Тодоров, И I, 96. Свре се [Стойно] под буйното гръсте. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 239.

◊ Удрям / ударя <я> през суровото гръсте. Диал. Започвам да постъпвам безотговорно, като преставам да се интересувам от ред, приличие или законност. И хора всякакви са в черкова идвали / и са я гледали, и все по нещо реч / е чувал той от тях, но тоя тука веч / удари я съвсем през суровото гръсте. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 168.