ГРЪСТНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЪ̀СТНИЦА обикн. мн., ж. Диал. Гръста (в 1 и 3 знач.). Стаята му била заета с разни боклуци — праната вълна,.., кълчища — жена му наскоро бе очукала гръстниците. Кр. Григоров, ТГ, 87. "Ово повесмо длъго весмо,.. Посеял го дядо на лесище, родило се, преродило, от сто гръстници едно зръно дало. Ил. Блъсков, С, 25. "Есенници угинали, / пролетници не никнали, / а гръстници не сеяни!" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 435. Кога окапал цветът, наместо него се показали зелени кукички. Кога пожълтели кукичките, майка ѝ и сестрите ѝ на Радка омъкнали всичкий лен на ръкойки, навързали го на гръстници и го турили по ленището да съхне. Д. Манчев, БЕ II, 21.