ГУАНАКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУАНА̀КО, мн. ‑и, ср. Тревопасен преживен бозайник от рода на ламите, принадлежащ към семейство камили, с дълга шия, дълги крайници и късо туловище, с недълга кафеникава мека козина, който обитава планинските сухи, полупустинни райони на Ю. Америка. Lama guanacoe. Гуанакото не е плашливо животно и когато може да се издебне цяло стадо, баща ми пуска безшумно няколко стрели и убива две до три животни. К, 1963, кн. 4, 17. На юг пампата преминава в Патагонското плато. Климатът в него е остроконтинентален с малко валежи. Там има оскъдна храстова и тревиста растителност. От животните, които обитават тази област, най-известни са гуанакото, ламата, щраусът-нанду и други. Геогр. V кл, 113. Кожа от гуанако. Месо от гуанако.

— Исп. guanaco.