ГУАНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУА̀НО, мн. няма, ср. Събир. 1. Изпражнения и остатъци от птици, прилепи и тюлени, натрупани при сух климат на огромни купчини по някои острови и по океанското крайбрежие на Перу, Калифорния и Африка, които съдържат азот, фосфорна киселина и калий, и се използват за получаване на фосфор или за наторяване. С намаляване на рибата покрай бреговете намалява и броят на птиците, чиято основна храна е рибата. По тоя начин се намалява и количеството на много ценния от стопанска гледна точка птичи тор — гуано... НТМ, 1961, кн. 5, 32. Безкраен облак от разперени криле помрачава слънцето. Тук е птичият бряг, птичите острови Чинча и Лобос, царството на гуаното. Е. Николов, П, 23.

2. Изкуствено приготвен тор от отпадъци от животински произход.

— Исп. guano. — Знан., 1875, бр. 20-21, 318.