ГУБЀРКА

ГУБЀРКА ж. Дълга, дебела игла, понякога със завит връх, с широки уши, за шиене на плътни тъкани и под. с дебели конци, за низане на връв и под. В съседния двор една бабичка с разкопчана бяла риза,.., кърпи с губерка дебел козлен чувал, опустосва го, гълчи му. А. Каралийчев, С, 297. Мама закърпи с губерката вехтите ми панталони и отидох на училище. Ст. Даскалов, БП, 48. Какво друго имаше в тази стая? Баба мислеше за губерките, с които нижехме тютюн през лятото, и за едно кълбо бяла прежда... К. Калчев, ПИЖ, 17. Той [дядо Мирю] държеше криво шило и голяма губерка и се готвеше да поставя мешинена яма на самара. Ем. Станев, ЯГ, 7.

Списък на думите по буква