ГУБЕРНАТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУБЕРНА̀ТОР м. 1. Висше длъжнстно лице, което оглавява управлението на отделна административно-териториална единица в някои съвременни държави (САЩ, Дания и др.). След обед стигнахме в едно чисто градче, което се намираше на около петдесет километра от Ню Йорк.. В този ден ставаше гласуване за губернатор,.., съдии и други изборни длъжности. Г. Белев, КВА, 221.

2. В колониалните империи — длъжностно лице, което оглавява управлението на колония, зависима територия, като представлява метрополията. След като търговската компания "Нова Франция" била разтурена и Канада била обявена за френска провинция, начело на страната бил назначен.. губернатор. Л. Мелнишки, К, 53.

3. Управител на губерния в Царска Русия, който осъществява административните, полицейските и военните функции. Както уездното земско управление [в царска Русия след 1861 г.], така и губернското се намирали в ръцете на помешчиците и били поставени под надзора на губернаторите и на министъра на вътрешните работи. Ист. Х кл, 106.

4. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) — управител на губерния в освободените български територии, обикновено руски офицер. Освободителната Руско-турска война от 1877-1878 година заварва Алеко Константинов в родния му град. Макар да е едвам на 14-15 години, става писар при Свищовския губернатор Найден Геров. Лит. ХI кл, 8. Аз бях чиновник при свищовския губернатор. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 211.

5. Прен. Неодобр. Лице, което своеволно управлява и самовластно командва, без да зачита интересите на подчинените си; властник. Петър преглътна, върна се назад, но като подмина няколко крачки, Костадин пак се обади: — Наежил се и все командува! Ама че губернатор се извъди, а-а! И. Петров, НЛ, 209.

— Лат. gubernator 'кормчия, ръководител, управител'.