ГУБИЛИЩЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУБЍЛИЩЕ, мн. ‑а, ср. Остар. 1. Място, което е предназначено за изпълняване на смъртни наказания. Когато го заведоха в йедно място, което ся именуваше губилище, извадиха срещу му йедин страшен лев, който изпървом притърча, за да го разкъса. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 170-171. Сега пак му ся струва, че гледа как ся охулва челядта му,.., и сега пак умира, заплюван на бесилото или на губилището... П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 65. Повика ся от митрополията един священик, който изповяда и причести отсъдените на смърт трима души, които незабавно ся занесоха с доволно редовни войскари и заптиета на губилището, гдето ся обесиха. Дун., 1876, бр. 1092, 51.

2. Разш. Място, където някой се погубва, намира своята гибел. Ония, предишните кошери, бяха губилища и гробници за пчелите. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 84. Тежко / на онуй общество, / където юношеските училища / се преобръщат на блудилища / и на губилища. Ст. Михайловски, СБ, 108.

3. Уред за изпълняване на смъртно наказание; гилотина, ешафод (Ст. Младенов, БТР).

4. Рядко. Място, където се губи нещо, обикн. вода; понор. Някои реки, като навлязат в окарстена местност, губят водите си във въртопи или пропасти и започват да текат подземно. Такива пропасти, губилища на речни води, се наричат понори. Ст. Бошев и др., ГГ, 183.