ГУБЍЛИЩЕН, ‑щна, ‑щно, мн. ‑щни, прил. Остар. Който се свързва с гибел, погубване. Според в. "Дунав" (бр. 299 от 4 авг. 1868 г.) той [Караджата] е починал от болестта, називаема се тетанос, без да мине през губилищното място, отгдето минаха другарите му. Н. Ферманджиев, РХ, 165.