ГУБИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУБЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Книж. 1. Лице, което погубва някого. С гордостта и жестокостта си [князът] е докарал народа до пропаст. Той удуши свободата му,.., стана деспот, тиранин, стана грабител и губител на народа. В. Геновска, СГ, 188. Теодосий стана бързо на крака, а подир него се изправи и Елена.. — Братко, братко — простена тя през сълзи — Драгшана и Момчила обичам. Бащин враг и губител полюбих, полюбих навсегда! Ст. Загорчинов, ДП, 285. Овчарят Ивайло, юнакът овчар, / на орди татарски плашило, губител. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 49. Ако да знаяха те всичко, което аз зная, за този мърси-свят гръко-арнаутин, не да го съжаляват и да му благоволят, но .. биха изтикали от града си този губител, развратител и предател народен. Г, 1863, бр. 10, 79.

2. Палач. Съдиите съдеха, губителите окачваха по дървесата убийци и грабители, режеха носове и ръце. Д. Талев, С II, 199. Забеляза се от всички на стъгдата, че петимата клетници подлагаха главите си под секирата на губителя покорно, с примирение. Д. Талев, С II, 106.