ГУВЕРНАНТКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУВЕРНА̀НТКА ж. Жена, обикн. чужденка, която е наета за възпитателка на деца в заможно семейство и да ги учи, обикн. на чужд език. Аз съм пораснала в ръцете на три гувернантки, говоря френски, немски, английски. Д. Калфов, Избр. разк., 301. Тук, под този покрив,.., заобиколен от гувернантки и възпитатели, малкият Петърчо израсна негоден за самостоятелен живот. М. Марчевски, П, 104. Малко другари имам на трапезата. Две стари германки, едно гърче,.. и една млада швейцарка, гувернантка на две деца. Ив. Вазов, ПЕМ, 84. — Идете си в леглото, мис. Но англичанката се усъмни: вървеше след нея с птичи стъпки. Те са странни понякога — гувернантките: способни са да ревнуват детето даже от майка му. А. Страшимиров, Съч. V, 167.

— Фр. gouvernante. — ЦВ, 1856, бр. 300, 80.