ГУГЛИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУ̀ГЛИЧКА ж. Умал. от гугла; гуглица. В кабинета на кмета той свари Янка Върбовчето, свит до вратата, стиснал здраво в ръце оскубаната си гугличка. Г. Караславов, Избр. съч. II, 66. — Колко много гъбки! — .. — Тичайте! Тичайте! След него на полянката изскочиха още няколко деца с кошнички в ръце и тозчас се пръснаха да берат подалите се над тревата бели гуглички. П. Бобев, ЗП, 24.