ГУГУ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУ-ГУ и утроено и удължено гу-гу-гуу... междум. За наподобяване на гугукането на гълъби, гургулици и под. или на гукането на бебе. Тя [гълъбицата] не се мръдна, напук пак загука весело и безгрижно: — Гуу-гуу... гу-гу,.. гу-гуу-гу! Н. Нинов, ЕШО, 14. Като вдигна глава към покрива, от стряхата се обади познат глас: — Гу-гу, гу-гу... Брей! Че това са неговите гълъби! Кр. Григоров, ОНУ, 139. Преди да говори, детето се учи да пее. — Гу, гу, гу! — в пеленките обажда се нежно гласче. Л. Даскалова, СТ, 50.