ГУГУКАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУГУ̀КАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от гугукам и от гугукам си; гукане. По високите дървета наоколо мътеха гургулиците и тяхното живо гугукане развеселяваше и ободряваше горската самота. Елин Пелин, ПР, 15. Дивите гълъби се събуждаха и гърлените им гугукания пълнеха долината ведно със сутрешния кукувичи кикот и със звучните изсвирвания на чинките. Ем. Станев, ПЕГ, 112. Там, в Рилкината градинка, зад струпаните съчки,.., в сянката на гъстите овошки, той [Юрдан] слушаше опиянен гугукането на своята изгора. Г. Караславов, Т, 87.