ГУГУТКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУГУ̀ТКА ж. Красива птичка от разред гълъбоподобни, пепелявосива с черен полупръстен на шията, която обитава обикн. парковете и озеленените улици в по-големите селища. Streptopelia decaocto. На заранта влакът спря край големия град насред Дунавската равнина. В тоя град имаше много гугутки. Н. Тихолов, ДКД, 51. Старата кайсия,.., се къпеше в светлина и на най-високия ѝ клон,.., беше кацнала сива гугутка. А. Михайлов, ДШ, 74. В градовете и селата гугутката и врабчето са любими храненици на децата през зимните дни. К, 1963, кн. 2, 14. Налбантов никога не би си позволил да гледа в продължение на половин час как се разхождат гугутките по перваза на про‑

зореца, ако не се чувствуваше уморен. Й. Попов, СЛ, 82.