ГУДЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУДЀНЕ ср. 1. Отгл. същ. от гудя̀.

2. Глух екот, буботене (Ст. Младенов, БТР). Отдалеч се слуша силното гудене от пожара на гората. Ст. Младенов, БТР I, 483. ^● Обр. Димо, жилав момък, върви в опашката. С наушници, които пропущат шумовете отвън и ги задържат, превръщайки ги в проточено гудене в раковината на ухото. Ледокопът е в дясната му ръка. Бл. Димитрова, Лав., 265.