ГУЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГУ̀ЖДАМ, ‑аш, несв.; гу̀дя, ‑иш, мин. св. гу̀дѝх, св. прех. Остар. и диал. Поставям, слагам, турям. — Помоли го ‑..- да дойде догодина, цар да ни стане. От мермер дворец ще му направим. Златен комин ще гудим на двореца му. А. Каралийчев, ПС I, 15. Отваря долапа и вади оттам разни свои дрехи и неща и ги гужда в куфара. Ив. Вазов, Съч. XXI, 127. "- Хай, казва, гуди я в торбата, нищо не се знае, може да дотрябва." И момчил разчупи питата на равни части. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 92. И братята гуждаха иконите в новия иконостас, който блестеше от позлата. Правили го бяха майстори-мияци. Вл. Свинтила, СЗЗ, 129. Донеси и бучка тамян, гуди го на една трескичка и поразкади. Ил. Блъсков, ИС, 102. Бедното дете коленичи разплакано, наведе глава надолу и прибра смирено ръцете си. Геновева гуди ръцете си над главата му. ИГ (превод), 67. гуждам се, гудя се страд. Австрия, ако и малко да се интересува материално по работите на Източния въпрос, то с радостно одобряване е съгласна, наедно с другите, да са гуди край на тези плачевни дела. НБ, 1876, бр. 26, 104. Не можеше да се гуди ред в навалицата. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 578.
◊ Гуждам / гудя намерение (ум). Остар. и диал. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Замислям да извърша нещо; възнамерявам, наумявам си. Бях станал господар на един малък имот и бях гудил намерение да ся запра най-сетне на едно място, за да премина останалите си дни от живота. Й. Ненов, ЧГ (превод), 47. Не щеш ли пък наскоро е гудил такъв един ум, щото да хване да продава от едина край хубавите си молкове, да изяде и изпие сичко. Ил. Блъсков, ПБ II, 39-40. Гуждам / гудя на ръка някого. Остар. и диал. Използвам някого, служа си с някого за някаква цел. Ние тряба да гудим среща им противници, които да подкопат това доверие, което имат селените към старите, а за такива противници ние тряба да гудим на ръка селските учители. Ил. Блъсков, КУ, 28. Гуждам / гудя под миндер(а) нещо. Остар. и диал. Пренебрегвам нещо, не го зачитам. Освен дето гудил под миндер оплакванията,.. на населението, но още и наградил пашата и го дигнал по̀ на горен степен. Ил. Блъсков, СК, 18. Гуждам / гудя ръка. Остар. и диал. 1. На нещо. Обсебвам, присвоявам нещо, ставам негов собственик. 2. На (върху) някого. Отнемам свободата на някого; залавям, задържам. След като заградиха добре вратията, те гудиха ръка връх княгинята и връх Ирла. Ив. Адженов, ВК (превод), 125-126. Гуждам / гудя ръка на сърце<то> <си>. Остар. и диал. Искрен съм, откровен съм, признавам си. Едва ли ще ся намерят двама человеци, които би гудили ръка на сърце си и да кажат, пред Бога, какво те са имат равни помежду си. У, 1871, бр. 6, 82. Гуждам / гудя си главата в торба<та>. Остар. и диал. Заемам се с рисковано дело, което може да ми струва живота, като се излагам на голям риск, на голяма опасност.