ГУ̀ЗЕН

ГУ̀ЗЕН, ‑зна, ‑зно, мн. ‑зни, прил. 1. Който е неспокоен, смутен от това, че съзнава някаква своя вина, нередна постъпка или че премълчава, скрива нещо, поради което изпитва неловкост, неудобство, срам. Тя бе добра и обичлива жена, често боледуваше и от тъга за рожба и срам пред хората беше станала бледа, плаха и некак гузна. Елин Пелин, Съч. III, 98-99. Помагаха и Кочо, и Лазар, само Стоян отиде в църква, малко гузен от снощното си пиянство. Д. Талев, ЖС, 317. Старата се щураше из къщи и из двора,.. Виновна и гузна за бягството на снахата, тя беше по-ниска от тревата и по-тиха от водата. И. Петров, НЛ, 234. Въкрил се измъчваше от мисълта, че трябва отново да я остави самичка и поради това бе някак си гузен, нерешителен. "Крие нещо от мене!" Топеше се тя. Г. Караславов, ОХ IV, 181. Гузен, негонен бяга. Послов.

2. Който изразява вина или съдържа указание за вина, за изпитване на неудобство, неловкост, срам. И не беше мъчно да се разбере защо уж е весел, а очите му са гузни и натъжени, и защо, като вдигне чашата си, поглежда към къщата на хаджи Вълка и остава тъй замислен. Ганаила беше върнала още едни сватовници. Й. Йовков, СЛ, 66. Той поглеждаше през малкото прозорче на вратата и веднага различаваше купувачите. Всички те имаха неспокойни и гузни фигури. П. Незнакомов, БЧ, 54. Той неволно избягна острия му поглед от страх да не проникне в дъното на гузната му душа. Ив. Вазов, Съч. XI, 148. Василев трябваше да се примирява с уплашените, гузните или оскъдните погледи на съкварталците си. Г. Величков, С, 1980, кн. 5, 50. Македон си проби път през чакащите пред адвокатските кантори с гузната мисъл, че и тук нямаше да надникне, както трябва. Човешките неволи и влачещото се мудно правосъдие бяха земетръсна почва, а той не оби‑

чаше несигурността. И. Велчев, КЕЛ I, 29. Гузна усмивка. Гузна съвест.

3. Като същ. гузен (гузният), гузна<та>, гузно<то>, мн. гузни<те>. Обикн. членувано. Гузен човек. Ту весели, ту скръбно вдъхновени / слова за обич и за злоба честна — / с тях съвестта на гузните той стресна. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 25.

Списък на думите по буква