ГУЗНИЧКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУ̀ЗНИЧКО нареч. Малко гузно, до известна степен гузно. Споделих го [желанието за бягство],.., с татко. А той отначало някак си гузничко, виновно замънка, че се страхувал. П. Михайлов, МП, 85. А в къщи тетка пита: — Изтъркахте ли се добре? Сапунисахте ли се по три пъти? Май че гузничко потвърдихме. В. Бончева, АП, 58.