ГУЗНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУ̀ЗНО. Нареч. от гузен. Тогава грабнах едно опряно до тротоара колело и като се огледах гузно, запраших към кумовете. Я. Антов, ЕМ, 8. Той се огледа гузно, сякаш се боеше, че някой можеше да бъде свидетел на удоволствието му, а после улови лакираните перила на стълбата и се плъзна по тях на корема си чак до долния им край. Д. Димов, Т, 664. Беше се отбил в едно кафене,.., но видя как Лина,.., мина някак крадешком, гузно и внезапно реши да я проследи. М. Грубешлиева, ПП, 252. Дъщеря му записваше нещо в дневника си, но като видя баща си, веднага гузно затвори тетрадката. Й. Попов, ИЖП, 13.