ГУКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГУ̀КАМ, ‑аш, несв., непрех. 1. За гълъб, гургулица и под. — издавам глас, характерен звук гу-гу. Бай Дончо Буташе биволите и свирукаше. Наоколо шумяха житни ниви,.. Гукаха гривеци, плачеха дребни деца в люлките под крушите. А. Каралийчев, В, 79. На един бук Бързоходко видя голям див гълъб с бяла шийка.. Той гукаше със силен и дълбок глас. Ем. Станев, ПГВ, 110. Върху покрива на кулата на болярина Десимир гнездяха два бели гълъба.. Вечер, при залез, те стояха един до друг на края на покрива и като си гукаха любовно, взаимно се пощеха. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 415. Тамо някъде тревожно и непрестанно гукаше гургулица. Елин Пелин, Съч. II, 60. Гълъб гука у зелена гора, / като гука, дори дума дума. Нар. пес., СбНУ XLIV, 259. Гугутка гука в усое, / невеста шета по двори, / па на гугутка говори: / "Гукай ми, гукай, гугутко, / и я съм така гукала: / Кога ме мама плетеше. / Руси ми коси растеа." Нар. пес., СбНУ XLIV, 391.
2. Прен. За малко дете, обикн. бебе — издавам звуци, които наподобяват гласа на гълъб, гургулица и под. Детето се роди още първата година и донесе много радост на щастливия баща. Той с часове стоеше до креватчето да го слуша как гука. М. Грубешлиева, ПП, 209. Под чергилото седеше Дена, а на скута ѝ гукаше момченце с весели, стрелкащи очи. Ив. Гайдаров, ДЧ, 117. Детето изглеждаше оправено.. А като го закачаше Дича, която седеше над него, то гукаше и се смееше. Т. Влайков, Съч. II, 69. Коленцето ядеше лакомо и си гукаше нещо весело и неразбрано. П. Здравков, НД, 61-62. Кога си пея, / то [детенцето] да са смее; / кога му думам, / то да ми гука! Нар. пес., СбНУ XLVI, 111.
3. Прен. Говоря нежно и гальовно на същество, което обичам. В тая бебешка люпилня все пак всяка детегледачка имаше свое предпочитано бебче, на което говореше нежни думи, гукаше му майчински. Б. Болгар, Б, 143. Тя гукаше на детето, стискаше го до гърдите си. Х. Русев, ПЗ, 88. Снощният глас на жена му, стаен и звучен, отекна в ушите му, сякаш Николина пак накланяше глава към Богдановото рамо и му гукаше в тъмното като влюбена. Н. Нинов, ЕШО, 14. гукам си взаим. Даме Скорнев дремеше край огнището и час по час поглеждаше изпод рунтавите си вежди двамата млади люде.. В сивите му зеници проблясваха лукави светлинки: "Я ги виж как си гукат.. и я слуша, слуша я Велко." Д. Талев, И, 201.