ГУ̀КАНЕ

ГУ̀КАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от гукам и от гукам си. В тия топли и тихи вечерни часове гривеците пееха особено силно и гората се тресеше от техните дълбоки, гърлени гукания. Ем. Станев, ПЕГ, 96. В тоя град имаше много гугутки;.., щом позатихнеше вятърът, откъм смълчаните дворове и ниските покриви на покрайнината се дочуваше плахото им гукане. Н. Тихолов, ДКД, 51. Оттук Мери виждаше високата кооперация, в която живееше Роза. Роза с каната горещо кафе, с красивия си дом, шегите, гукането на бебето, наредената маса. Бр. Йосифов, БЧМ, 52. В основата на трахеята, там, където се разклонява на две бронхи, се намира гласовият орган — сиринкс, с който гълъбът издава характерните си гукания. Г. Паспалеев и др., Зоол. VII кл, 101.

Списък на думите по буква