ГУЛЯЙДЖИЙСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГУЛЯЙДЖЍЙСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прил. 1. Който се отнася до гуляйджия, свойствен
е на гуляйджия. Тя седна до мъжа си, който във всичко бе неин антипод .., с мораво лице от дълго пиянство и бръчки от гуляйджийския живот. Ст. Даскалов, ЕС, 340. Дрянков твърде рано проявява едно странно безгрижие, подхранвано от гуляйджийския му характер и от непоправимото му увлечение в картоиграчеството. М. Кремен, РЯ, 319. А през трепкащите в овошките светлини на Домусчиевата хижа достигаха гуляйджийски гласове. Д. Вълев, З, 203.
2. Който е свързан с гуляй. След марша подхванаха някаква нова, гражданска песен,.. Сватбарите я посрещнаха хладно — беше явно, че не им допадаше. Коста даде знак и музиката проточи мързелива, но страстна гуляйджийска песен. Г. Караславов, С, 102.