ГУЛЯЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУЛЯ̀Я, ‑я̀еш, мин. св. гуля̀х, несв., непрех. Участвам в гуляй, развличам се, веселя се на гуляй. — Гулял съм нощес до четири часа. Работа казвате. Да, доста се поизмъчихме от ядене и пиене. Й. Йовков, ОЧ, 88. По цели дни и нощи те пиеха и гуляеха в кръчмата на Лягови. Г. Караславов, ОХ I, 381. И след полунощ излязохме, двама млади поети и аз. Слязохме в едно кабаре и гуляхме до зори. М. Грубешлиева, ПИУ, 62. Хората разправяха, че гуляела с богати турци — пеела им и играела. Д. Спространов, С, 158. Утин от своя страна поддържаше с либералните депутати близки връзки.., гуляеше с някои от тях. С. Радев, ССБ I, 201.

— От рус. гулять.