ГУМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ГУ̀МЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е направен от гума. Полицаите започнаха жесток побой над арестуваните без никакъв разпит. Ние чакахме реда си в една общинска стая. В съседната побойниците "работеха" с гумени бичове. А. Каралийчев, С, 178. Всички тези чужденци, около шестдесет на брой, почнаха да се придвижват към нас заедно с чадърите, гумените дюшеци и различните си плажни принадлежности с бавни, но добре разчетени маршрути. И. Петров, ПР, 119. Минохвъргачките засипаха брега. Първата вълна хитлеристи сякаш беше пометена. Водата влачеше по течението си гумени лодки, каски и ранени. В. Нешков, Н, 146. Те [къщите] се гледаха така, както някога се бяха гледали комшийките,.., с крака, обути в черни дебели чорапи, след това в дебели терлици и накрая в гумени галоши. В. Попов, Избр. пр, 19. Под куртката — къси панталони от груб домашен шаяк, боси крака и всичко това стъпило яко в гумени цървули "Братя Пантеви". Д. Бегунов, ЧОД, 19. Гумен маркуч. Гумена топка. Гумена шапка. Гумена престилка. Гумена кукла. Гумена запушалка. Гумени ботуши. Гумени ръкавици.
◊ Имам гумени пръсти. Разг. Несръчен съм и лесно изпускам предметите, които държа или вземам в ръцете си.