ГУМЕНИЦИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУ̀МЕНИЦИ, мн. ед. (рядко) гу̀меница ж. Плитки гумени обвувки, обикн. леки и с каишка; гумени цървули. Те се чукнаха за живо и здраво и тръгнаха да масовизират и други такива, като него. Но той, като нахлузи набързо гумениците си и наметна подплатеното си палто, тръгна да ги изпрати. Ст. Даскалов, СЛ, 40. И той убедено заключаваше: да станат мъжете по-работливи и се простят с придобитата от агите леност,.., да уважават жените си и да не ги сменят, както сменят гумениците си, да гледат и обичат децата си. Б. Несторов, АР, 103-104.