ГУМНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУ̀МНЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Диал. Прил. от гумно. Като [лясковчани] приближиха селото, заветният разговор престана и се чуваше само: "дий! хъист, пърчо — пътем!" и колата дрънчаха с диканите и другите гумнени потребици. Ц. Гинчев, ГК, 312.