ГУ̀МНО

ГУ̀МНО, мн. ‑а, ср. Диал. 1. Равно и утъпкано кръгло място, където се вършее с рогат добитък, впрегнат в диканя, или само с коне; харман. От прозорците му се виждаха и двете гумна. Работеха селските люде там безспирно, припкаха конете, повлекли опашки из сламата. Белееха се големи купища овършано жито, зърно и ситна плява и чакаха за отвяване. Д. Талев, И, 21. По полето, по пожълтелите стърнища, лежаха редове кръстци,.., очаквайки да бъдат откарани на гумното и да пращят под кремъците на диканята. Ив. Вазов, Съч. XII, 18. Децата гонеха навързаните по четири-пет коня около стожерите; излъсканите конски копита потъваха в дебелия житен клас по гумната и ронеха едрите зърна. О. Василев, УП, 15. Почти във всеки двор се вършее. Не ден, нe два, а месец и повече добитъкът ще се върти около стожера,.., а и стопанинът дни наред ще стърчи сред гумното, ще подвиква до прегракване на добитъка. ОФ, 1950, бр. 1835, 4. Кога месечината има на около себе мъглен облак, како гумно, утрината щело да се развали времето. СбНУ VII, 206.

2. Времето, когато се вършее; вършитба. Докато стоя Лазар в затвора, Андрея Бенков изостави дюкяна. По гумното той закупи малко жито и скоро го разпродаде — още през зимата. Д. Талев, ПК, 628. Той си знае.. Мине ли гумното, напълнят ли се хамбари, златест мамул ще се завие на леса, сушини и дворища застели щат се с хластина. П. Тодоров, И I, 13-14. Срокът, по който обикновено селяните зимат пари с лихва, е до "гумно" — арман. СбНУ VII, 259.

Сея скивал<е> на чуждото гумно. Диал. Меся се в чужди работи.

— Други форми: гу̀вно и гу̀но.

Списък на думите по буква