ГУНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУ̀НА ж. Диал. 1. Гуня. Борис не се върна в града. Облече се в доста похабени бели шаячни бечви .. препаса се с два колана куршуми, дадоха му една дълга мартинка, наметна се с гуна. Д. Талев, И, 257. — Оломан бег и кехаите му на нас няма да простят — каза Секула и несъзнателно почна да закопчава копчето на гуната си. Д. Спространов, ОП, 194. Третий един от помежду василичарит [срещу Нова година] завиват го с гуна (кепе), защита във вид на вреще,.., ще представлява,.., фигура на четвъроного животно. СбНУ VII, 57.

2. Кожух (Н. Геров, РБЯ).