ГУ̀НКА

ГУ̀НКА ж. Диал. 1. Тънка пелена, одеялце за завиване на дете. Като си горе излязла, / в пъстри го гунки [детето] загъна, / в нови го люлки задяна, / че у мамини отиде. Нар. пес., СбВСт, 474. Аз ща да стана зарана рано, / че ща да ида, касарум Пенке, / чак в Цариграда на куюнджия; / че ща ти из‑

лям, касарум Пенке, че ща ти излям от сребро дете, / от сребро дете, от сърма гунка. Нар. пес., СбНУ XXVII, 259.

2. Умал. от гуна; гуница. А момите му тихом говорят: / "- Бре калугеро, ти чер дяволо, /../ Я фърли гунка на жълта дюла. СбВСтТ, 1926.

Списък на думите по буква