ГУ̀НЧЕ, мн. ‑та, ср. Диал. 1. Къса горна шаячна дреха, понякога с гугла; гуне. Лудо-младо я закача, че либето ѝ е заспало и че "айдуци" (разбойници) са му откраднали "гунчето" (къса горна дрешка). Ст. Грудев, ББ, 29.
2. Гунка (в 1 знач.) (Вл. Георгиев и др., БЕР).