ГУРБЕТЧИЛЪ̀К

ГУРБЕТЧИЛЪ̀К, мн. няма, м. Простонар. Гурбетчийство, гурбетлък. Дядо ми, като се е завръщал веднъж от гурбетчилък, налетял на шайка разбойници в Делиормана и не само че го обрали до петак, ами го съблекли гол. А. Гуляшки, ЗР, 365. И като помълча малко, продължи: — То от гурбетчилъка файда няма. Жената с дечурлигата на една страна, аз — на друга. Н. Тихолов, ДКД, 16. Надълго и нашироко им описваше прочутите унгарски червени ботушки.. Но бащата не можа да спечели никога много пари от гурбетчилъка и тези приказни червени ботушки си останаха за

момчето само една несбъдната мечта. Г. Русафов, ИТБД, 117. — Мино, приготви ми дрехите, че заминавам!.. Пак ще опитам на стари години гурбетчилъка. Г. Белев, ПЕМ, 122. Първомайстори на еснафа, българските търговци от Балкапан-хан, учители и вестникари, свещеници и печатари, млекари и градинари българи, сякаш са забравили, че са дошли тук [в Цариград] за гурбетчилък, пари да печелят, впуснали са се в политика, българския въпрос да разрешават. Т. Жечев, БВ, 103.

Списък на думите по буква