ГУРГУЛИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУРГУЛЍЧКА ж. Умал. от гургулица. Успокоена гургуличка проточи напевно своето: "Гуур-гуурр." К. Кръстев, К, 130. — Има ловци, и при това от главата до петите ловци, които с месеци приказват само за една изпусната гургуличка, а за тебе два заека наведнъж са нищо?! Д. Калфов, Избр. разк., 284. Преперички, пъдпъдъчки / тук-таме се счуват; / из крушите гургулички / играят, лудуват. Ц. Церковски, Съч. II, 148. — Я кажи, бе мамо, / на тез гургулички, / че са неразбрани / и немирни птички! Чичо Стоян, ЧК, 106.