ГУРГУРИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУРГУРЍЦА ж. Диал. Гургулица. От китка зелени дървета изхвръкна гургурица. Й. Йовков, СЛ, 33. Отсреща в кленовото дърво са свили пак гнезда гургуриците; те пляскат с леките си криле, носят сламки и гукат. Г. Райчев, Избр. съч. I, 59-60. В старите опустели къщи,.., се чуваше приглушеното гукане на гургуриците. К. Константинов, ППГ, 24.