ГУСЛАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУСЛА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Мъж, който свири на гусла. През замрежения си поглед сякаш виждаше как някой белобрад гуслар скърца с гъдулката на хорището и реди дума след дума. Д. Рачев, СС, 33. Деца пищяха със свирки; гуслари свиреха стари юнашки песни пред купове слушатели. Ив. Вазов, Съч. XIV, 23. Гуслар ми гусли по си медани: / "Кой има нови премяни, / да носи, / да носи, да се наноси!" К. Христов, СК, 31.