ГУЦАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУ̀ЦАМ, ‑аш, несв., непрех. Диал. 1. Грухтя. Грухти свинята-майка и върви, /../ подире ѝ дванадесет прасета — / и блъскат се и тичат: кви-кви-кви! / Надварят се и гуцат и квичат. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 61.

2. Гукам (в 1 и 2 знач.). То [детето] ги познава вече, подава си ръченцата, клати си главенцето, смее се, гуца. Т. Влайков, Съч. I, 285. Загуцал йе сив бял гълъб / на ябулка, на петровка; / като гуца, а то дума: / — Я излезте, калугере! / Разигра се Бяло море, / та йотнесе Света гора, / светогорски манастире! Нар. пес., СбАИ, 177. Гялъб ми гуца, /мамо, / в нова градина. СбВСтТ, 754.

3. Пия вода (Вл. Георгиев и др., БЕР I).