ГУША —Речник на българския език — алтернативна версия
ГУ̀ША1 ж. 1. Предната част на шията на човек или на животно. Христо хвана Яна под брадата за гушата и я погледна в очите. К. Петканов, Х, 97. Той [еленът] беше отпаднал. Хълбоците му изглеждаха рошави, гривата на гушата му оредя. Ем. Станев, ПЕГ, 114. Отведнаж той усети, че яките, железни ръце на сина му го стиснаха за гушата и го повалиха на земята. Елин Пелин, Съч. II, 165. Море моме, малка моме, / не губи ми грешна душа: / имаш, моме, рудо гърло, / имаш пиле, бела гуша. К. Христов, СК, 16. // Заоблена месеста част под брадата, която е резултат на затлъстяване. Главата му горе на темето беше стеснена като захлюпаче, но надолу се разширяваше, още по-дебела ставаше шията, с гънки отзад, с гуша отпред. Й. Йовков, ПГ, 241-242. Година ли се мина след това, две ли, не помня, един ден, като пристигна в града, бял, червен, с гуша и с коремче. Чудомир, Избр. пр, 196. Зададе се Емперата.. Нарочно пущаше гуша да изглежда на чорбаджия. К. Петканов, СВ, 141. На стената отсреща се ширеше голям, рисуван портрет.. Оттам гледаше строго към шестдесетгодишен мъж с ниско надвесени вежди, бели, поокастрени мустаки и двойна гуша, увиснала над бялата му яка. Д. Талев, ПК, 854. — Срам ме е вече да плащам ергенски данък. Хората ми се смеят, мислят, че съм некадърник. Пък и ти, душо — я се виж — гуша пусна, напълня към осемдесет кила, а още с кукли си играеш. Ти не си за майка любителка, имаш всички данни и добродетели на истинска майка. Г. Краев, СК, 56.
2. Разш. Врат, шия. На гушата ѝ имаше гердан от ален мерджан, на ръцете ѝ дрънчаха гривни. Й. Йовков, СЛ, 109. Аз съм в реката на дълбочина почти до гуша и си играя с вълните. Д. Немиров, КБМ III, 121. Като са събудила момата, пипнала се по гушата — оно ѝ немало гердано! Она се пребила в глава, зела да пищи. СбНУ XLIV, 498. Митано моме, Митано, Мито, / камо ти гердан на гуша, Мито, / като що носат момите, Мито, / кога се любат с момците? Нар. пес., СбНУ X, 95.
3. Разг. Болестно уголемяване на щитовидната жлеза, което не се дължи на възпаление или на новообразувание, а на йодов недостиг в окръжаващата природа, особено в местните храни; ендемична гуша. Struma. Радоилският водач, който беше гушав, поиска лек от ботаника за гушата си: той го взе за билярин! Ив. Вазов, Съч. XV, 144. Баба Ангелица се разболя от гуша. Хр. Пелитев, ХО, 13. През VIII век в Китай и Япония някои червени и кафяви водорасли се използвали като лечебно средство за лекуване на отоци, гуша, рак и други болести. В. Петрова, РС, 61. // Самата подутина на предната част на шията при това заболяване; струма. Когато в организма на човека липсват йодни съединения, нарушава се функцията на щитовидната жлеза. Появява се гуша и настъпват тежки нервни разстройства. Хим VII кл, 96.
4. При някои животни (птици, насекоми, мекотели) — разширение на хранопровода, в което приетата храна омеква и отчасти се смила, преди да е отишла в стомаха. Наблюдавахме я [чаплата] цял час. През това време тя успя да хване най-малко десетина рибки. Гушата ѝ се наду, натежа. Ем. Станев, ЯГ, 15. Изневиделица пристигна с разперени крилца и звънче на шията третото патенце — Жълтият Ламтурник, — който беше много лаком и ходеше винаги с подута гуша. А. Каралийчев, ТР, 29. Малките си [червенушката] отхранва предимно с меки и несъвсем узрели семена от различни растения, а по-твърдите семена предварително се размекват в гушите на родителите. В. Помаков, ПДП (превод), 91-92. От устата [на охлюва] следва къс хранопровод, който се разширява в гуша и преминава в стомах. Зоол. VII кл, 35. При първичната обработка на птиците се получават хранителни отпадъци .. и нехранителни отпадъци — черва, гуша и др. Л. Петров и др., БНК, 44.
5. Рядко. Гърло. Маца Чучурска,.., развълнувана нададе неочаквано тънък, писклив глас от широката си гуша: — Ох, на майка милото! Д. Талев, ПК, 241. Застаряхме с бабата и гледаме току да преживеем.. Па и защо ли ни е повече.. Две души — две гуши. Кр. Григоров, Н, 79.
6. Рядко. Стомах. — Бог да прости мъртви души, на живите пълни гуши. Елин Пелин, Съч. II, 17. Народа ми не го бива, / песни си не слуша, / само търси да напълни / празната си гуша. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 252. Лошо нещо гуша гладна! / Бях принуден да открадна. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 161. Споменѝ душа, напълни гуша! Погов. Ст. Младенов, БТР I, 486.
◊ Ендемична гуша. Мед. Заболяване, свързано с увеличение на щитовидната жлеза, което се дължи не на възпаление или новообразувание, а главно на недостиг на йод в храната и в питейната вода в определен район, в определена местност. Класически е примерът на ендемична гуша, причинена от липсата на йод в храната, във водата и във въздуха. ВН, 1960, бр. 2696, 4.
? До гуша. Разг. Извънредно много, във висока степен, до краен предел. В тия дни Найден Загорски бе затънал до гуша в работа. В. Геновска, СГ, 108. — Днеска тука, у нас, во сека къща работа до гуша. Д. Талев, ПК, 253. И едва сега [Урумов] разбра, че Аврамов навярно е разчитал на своето откритие. Колкото и да беше неприложимо в обикновената практика, пак би му донесло нещо. Навярно е задлъжнял до гуша на приятели и роднини и не е виждал никакъв начин как да се разплати. П. Вежинов, НБК, 178. Дохожда ми / дойде ми (идва ми) до гуша. Разг. Обикн. св. Много ми омръзва, дотяга, става ми съвсем непоносимо. Види се, много трябва да бяха измъчени и угнетени бедните хора, сигурно и на тях дългата война беше им дошла до гуша, както беше дошла до гуша и на фронтоваците. Г. Караславов, ОХ II, 51. — Нонке, защо ли ти са деца!.. — До гуша са ми дошли моите. К. Петканов, ЗлЗ, 193. — Случвало ли ти се е да пиеш до късна нощ с отегчителни глупаци, когато целият свят ти идва до гуша? Д. Димов, Т, 516. На връщане той [Лука Макрев] седна не при шофьора Ицко отпред, в кабината, а отзад,.. И без друго приказките на Ицко за разни автостопаджийски мацета му бяха дошли до гуша. Й. Попов, СЛ, 9. Под гуша да се забрадиш. Обикн. във 2 и 3 л. Разг. Да жалиш за свой близък човек. Правя (направям / направя, напълвам / напълня) гуша<та>. Нов. Разг. Неодобр. Придобивам, спечелвам много пари, голямо състояние (обикн. от бизнес, сделки или по нечестен, незаконен начин). Направи гуша от далавери. Синджир ти на гуша. Обикн. във 2 и 3 л. Разг. Да бъдеш сурово наказан, да те пратят в затвора (употребява се за крадец). Стъпвам / стъпя на гушата на някого. Разг. Накарвам някого напълно да ми се подчини, да стане покорен, послушен, подчинявам някого на волята си, обикн. с грубост, насилие. — Зарадвахме се и ние: ще имаме работа, ще стъпим на гушата на сиромашията и ние. П. Велков, СДН, 319. Хващам / хвана (улавям, стисвам / стисна) за гушата някого. Разг. 1. С насилие накарвам някого да извърши нещо, насилствено принуждавам някого за нещо. — Тук Бърдоква и Дамян искат да им опрости болярин Десимир оброка, а пък в Търново царицата е хванала гражданите за гушата: "Дайте!" Купците, технитарите и тъкачите са писнали от царските побирчии. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 316. — Ти луд ли си? С какво ще храним тази войска? Отде ще вземем пари? — Отдето сварим — отговори спокойно Стоянович; — ще разбием Куршум хан, Отоманската банка или ще хванем за гушата Кочо Калчев. С. Радев, ССБ II, 57. 2. Поставям някого в трудно положение, измъчвам някого. — Затънали сме до уши в стари данъци. Знаеш, сушави години бяха. Бирници и лихвари са ни хванали за гушите. В. Геновска, СГ, 210. — Като ти са много децата, вика, и немотията те е стиснала за гушата, дай ми най-малкото! Ако излезе стока, може да я наредим някак си, да го осиновим. Кл. Цачев, ГЗ, 235. 3. Разправям се с някого сурово, жестоко и го сразявам. А Данко Харсъзина,.., беше се остъклил срещу бай Ганьо и като че го питаше с очи: "Я кажи бе, бай Ганьо, кажи бе, брате, кого да хвана за гушата, кого да изритам из вратата навън?" Ал. Константинов, Съч. I, 304. Хващаме се / хванем се (улаваме се / уловим се) гуша за гуша; хващаме се / хванем се (улавяме се / уловим се) за гуша<та> <гушите>. Разг. 1. Скарваме се помежду си остро до бой или се сбиваме. Вечер в своята колиба дигаха скандали, дори на два пъти се хващаха за гушите. Те не можеха да разделят по равно плячката. Гр. Угаров, ПСЗ, 334. 2. Обикн. в св. в мин. или в бъд. вр. Изпадаме в крайно враждебни отношения помежду си, започваме да враждуваме ожесточено, съвсем си разваляме отношенията. И оттук нататък пренията ни загубиха всякаква последователност. Още малко и съвсем щяхме да се хванем гуша за гуша. Черемухин, ПД, 17. Запасното полковниче и жена му подушват скоро влошените отношения мужду младите и старите и се намесват.. Ала тяхната намеса,.., усложнява още повече положението и забърква такава една каша, че в края на краищата самите сватове се хващат за гушите. Св. Минков, РТК, 170-171. 3. Влизаме в ожесточен бой помежду си, започваме помежду си ожесточена борба. — Русия дойде до Цариград, възкресе стара България след пет века, а ние [македонците] тука рано или късно ще се уловим с агите гуша за гуша. Д. Талев, ПК, 771. — В Овеч има сега
двама севасти. Днес-утре може да се хванат за гушата. И единият събира хора и оръжие, и другият. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 256.
— Рум. guşã.
ГУ̀ША1, ‑иш, мин. св. гушѝх, несв., прех. 1. При студ, страх, неудобство и под. привеждам, навеждам глава зад, под нещо или я приближавам към раменете си със силно свиване на шията; сгушвам. Герган гушеше глава зад гърба на Владо. Вятърът, поривист, задържаше стъпките им. Двамата едва пристъпваха. М. Яворски, ХСП, 303. Когато той [еленът] падна с прегризано гърло, ужасеното Орехче сгуши главица под крилчето си.. Гушеше главица и шепнеше. О. Василев, ДГ, 52.
2. Обикн с др. същ. с предл. в или до. Притискам нежно и прикривам глава, лице, нос и под. до някого или до нещо, търсейки утеха, закрила, обич и под. Момченцето се разплака и изпусна люляка. — Ма, мама, мама! — отчаяно хлипаше то и гушеше носле в косите ѝ, целуваше и обливаше със сълзи страните ѝ. Бр. Йосифова, БЧМ, 131. // Притискам нежно до себе си, обикн. малко същество, за да го стопля, прилаская и под. Кукувичета има, но са паднали от небето. Никой не ги е нито снасял, нито мътил, нито гушил. Хр. Пелитев, АЧ, 7.
3. Прен. С предл. в и следв. същ. За неодушев. предмети — свирам, крия, туля. Писаница гушеше сламените си покриви в котловината. В. Смилова, ДСВ, 15. гуша се страд. от гуша (във 2 знач.).
ГУ̀ША СЕ несв., непрех. 1. Свивам си силно шията, за да приближа главата си до раменете, като обикн. свивам, навеждам, прегърбвам цялото си тяло, при студ, страх, срам, неудобство и под.; сгушвам се. Полите на съдраната му горна дреха се развяват от вятъра. Той често ги прибира и още повече се гуши. Ив. Вазов, Съч. XII, 47. И тази нощ те [осъдените на смърт] спяха дълбоко и като че по-дълбоко от всяка друга нощ. Те вече се гушеха, защото нощите ставаха студени. Г. Караславов, Т, 111. Сяда на пезула и ни повиква. Ние срамежливо се гушим. — Елате де, елате да ви видя — мило ни приканва чичо Тошо. СбЦГМГ, 337. Минава тя [лисицата] край тихите градини / и влиза в курника на сиромаха, / кокошките се гушат от уплаха, / но тя ги грабва под звездите сини. Ламар, ПР, 48.
2. Обикн. с предл. в или до. Притискам се до някого или нещо, за да се стопля, като свивам, привеждам, прегърбвам тялото си. Повява хладен вятър и става изведнъж свежо и студено. Някой опъва ръце нагоре. Друг се гуши по-близо до другаря си, трети вдига яка на шинелата и скрива глава в нея. Хр. Максимов, СбЗР, 403. Па и студеничко е, та стрина Стоичковица се гуши в кожухчето си и току пъха ръце в пазухата си. Елин Пелин, Съч. VI, 223. Хората се свиват, гушат се един в друг като овце, за да се стоплят. Л. Стоянов, Х, 55. Децата се клатушкат в колата, гушат се едно в друго, завити в черги и ямурлуци, защото става все по-хладно и по-хладно. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 332-333.
3. Притискам се нежно до някого или нещо, за да намеря утеха, закрила, обич и под. Стоянчо му взимаше [залъка], гушеше се в баща си и с мазни устица търсеше да достигне брадата му. Б. Несторов, АР, 234. Теодоси и Димитричка се гушеха в полата ѝ и бършеха сълзите си. Зл. Чолакова, БК, 113. После пак в обора помилва кравата, до която се гушеше галено мъничко теленце, погали и него. Елин Пелин, Съч. С, 98. Ценка и Цанка, които се гушеха една в друга, най-добре от всички деца разбираха тежкото положение на своите родители. Г. Караславов, Избр. съч. I, 420. Тя стиска ръката му, гуши се в гърдиге му и се забравя: — Младене, наистина ли съм майка? К. Петканов, БД, 182.
4. Силно превивам, свивам тялото си, за да остана незабелязан зад, в, всред, под нещо; крия се, туля се. Те [кучетата] бяха сложили глава на предните си нозе, снишаваха се и се гушеха в тревата, като че искаха да станат невидими. Й. Йовков, ЧКГ, 183. То [зайчето] се гуши благоразумно в тръна, там си е сега, свито, притиснато към земята. Ем. Станев, ЯГ, 49. Той [Ленко] дигна пушките, приведе се и като се гушеше край зида, затича се леко. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 217. Като слизах отзарана, гледам го [тайния агент] долу под ханчето, гуши се из синурите, навежда се, дебне нещо. К. Константинов, СЧЗ, 151. Представих си как се прокрадвам край оградите, понесъл мряната, как се гуша под листата на дърветата, обзет от мисълта да прикрия дори този малък свой неуспех. Г. Мишев, ЕП, 167.
5. Прен. Обикн. с предл. в, всред, под. За неодушев. предмети — намирам се някъде почти незабелязан; крия се, туля се. Отговорът се получи сравнително скоро. В сивия плик се гушеше една гербова марка от пет лева. Св. Минков, Избр. пр, 258. Селата се гушат в сухите долища на равнината. А. Каралийчев, НЗ, 65. В тъмните зеленини на сливака сините сливи се гушат под мокрите шумки. З. Сребров, Избр. разк., 161. Загубили са вече стените само‑
чувствие. Гушат се в храсталаците, срамуват се и само попилените край тях натрошени керемиди наумяват за предишната им слава, когато били крепка твърдина. Н. Хайтов, ШГ, 218. По-нататък стърчи уличен фенер с газена лампа, а по десния бряг на реката лъкатуши уличка, край която се гушат под листати клонаци прародителите на "българския Манчестер". Ив. Коларов, Е, 5.