ГУ̀ШВАМ

ГУ̀ШВАМ, ‑аш, несв.; гу̀шна, ‑еш, мин. св. гу̀шнах, прич. мин. страд. гу̀шнат, св., прех. 1. Бързо, изведнъж гуша (в 1 и 2 знач.). Неда изхлипа и гушна глава до гърдите му, за да скрие бликналите сълзи. Х. Русев, ПЗ, 327. Изтичах в обора, извадих клетката от скришното място.., и с разтреперани ръце измъкнах от нея птичето. Сетне го гушнах до гърдите си и дебнешком го отнесох при гнездото. Г. Русафов, ИТБД, 41. Така свикна с нас, че все се въртеше около поста, идваше и съвсем близко — ръка да подадеш, и ще я хванеш. Опитвах се понякога, но тя [катеричката] ловко се метваше на буките — и винаги ми докривяваше, че не мога да я гушна, да я погаля. В. Андреев, ПП, 5. Кога Дойка го видела / се спущила, го гушнала: / "Леле брате, мило брате!" Нар. пес., СбБрМ, 318.

2. Нов. Разг. Неодобр. Вземам, изкарвам обикн. много пари. Рей Чарлз гушва по 100 000 долара на соаре. 24 часа,2000, бр. 330, 32. И да е гушнала милиончето, тялото си е нейно. Трябва ли да се говори за проституция? ВЖ, 1998, бр. 23, 16. гушвам се, гушна се страд. и взаим. На дървцата — три пилена, / три пилена — голобчина; / едно пегет — на вечера: / вечерайте, две луди, легнете си! / Друго пеге, Яно, на полноки: / Разбудете се, две луди, гушнете се! Нар. пес., СбБрМ, 401.

Ѓ Гушвам / гушна букетчето (босилека). Нов. Жарг. Умирам. Докато тръгне здравноосигурителната каса, българинът или ще е 100 % здрав, или ще е гушнал босилека. ДТ, 1999, бр. 128, 3. — Ще вземеш да гушнеш букетчето, както я караш.

ГУ̀ШВАМ СЕ несв.; гу̀шна се св., непрех. Бързо, изведнъж се гуша (във 2, 3 4 знач.). — Какво работи търговецът на тютюн? — попита тя баща си и се гушна в скута му като котенце. М. Кюркчиев, ВВ, 61. — Пусни ме да видя колибата ти. Аз се отместих от вратата. Тя се гушна вътре като врабец в гнездо и се тръшна на сеното. Елин Пелин, Съч. II, 66. Колата ги понесе през Искърското дефиле.. Напразно Вълнаров се мъчеше да я разсее по пътя, тя само се усмихваше от учтивост и се гушваше в ъгъла. Ст. Даскалов, СЛ, 362. Също като Змей-горянин Василак грабна през кръста Тодорка, метна я на коня и той ги понесе нагоре.. Тодорка се гушна в пазвата на змея и тъй си притихна, като пиле в топло гнездо. Ст. Станчев, ПЯС, 64. Уж пръв да стана на Нова година, ала както си се бях гушнал под чергата, чух в просъница дрънчене. Г. Марковски, СК, 9.

Списък на думите по буква