ГУШЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУ̀ШЕНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от гуша¹ и от гуша се. С гушене, с шепнене, с кашлене иззобаха уводната статия и като надзърнаха сам-там из вестника, узнаха и се убедиха най-сетне, че работата е свършена. Ал. Константинов, БГ, 97.

ГУ̀ШЕНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от гуша² и от гуша се.