ГУЩЕРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГУ̀ЩЕРЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от гущер. Пред нас върху топлите камъни пробяга гущерче и уплашено потъна между стените. Ст. Стратиев, ПП, 26. И навред край тях [блоковете] цареше безмълвна тишина, нарушавана от време на време само от някое мъничко гущерче с блеснали като мъниста оченца, раздвижило се в опърлената от южното слънце трева. Г. Русафов, ИТБД, 75. Но от всички най-интересни и най-често срещани са малките летящи гущерчета. Те живеят по дърветата и се хранят с насекоми. С помощта на крилата си могат да прелитат в хоризонтална посока на разстояние до 15-20 м. В. Атанасова, ДБ, 51.