ГЪБАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪБА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. 1. Мъж, който събира, отглежда или продава гъби за ядене. Както очаквах, лицето му беше доста мършаво, силно набраздено, почти грубо, като лицата на старите гъбари, които през всички сезони скитат из тия гори. П. Вежинов, СП, 8. И ето ме, гъбар опитен и добре екипиран; шапка тип "пънчушка", ножче от неръждаема стомана. Ст, 1963, бр. 922, 2. Тоя ден тя [Нона] се затири в гората по обяд, като повика Радул да ѝ прави дружинка, а великанът, страстен гъбар, грабна една кошничка, за да я напълни с гъби. А. Гуляшки, ЗВ, 361.

2. Разг. Човек, който обича да яде гъби. Ние сме големи гъбари. Често готвим гъби.