ГЪБЕСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЪ̀БЕСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е шуплест като гъба2 (в 1 знач.). По повърхността те [костите] се състоят от плътно и твърдо костно вещество с различна дебелина и цвят, а вътрешността им е гъбеста. П. Даскалов и др., ТК, 137. Ябълки‑
те са вече изсъхнали, ако месото им при разтрошаване е станало гъбесто. Гр, 1906, бр. 10, 149. Мъжките кожи особено от бикове са обикновено толкова по-лоши, колкото животното е по-старо. Със старостта.. по главата, врата и корема кожата става дебела, рядка и гъбеста. Ст. Младенов и др., ОТК, 17. Всички други части на баобаба също намират приложение. Повърхностният слой на кората е мек и гъбест. Е, 1985, бр. 1085, 4. Централният кръг на кормилото има много голям диаметър и е покрито с мека, гъбеста материя. НТМ, 1966, кн. 211-212, 16. Гъбеста тъкан.