ГЪБИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЪ̀БИЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Спец. Който е на гъбичка1 (в 1 знач.). По листата [на картофената плесен] се явяват кафяви петна, по долната повърхност, като се взре човек, вижда паяжинна мрежа, гъсто сплетена. Това са гъбичните влакна, които са излезли през устицата. ПН, 1932, кн. 2, 31.
2. Мед. Който е причинен от гъбичка1 (във 2 знач.). Гъбично заболяване. Това е твърде често заболяване, което се разпространява по кожата между пръстите на краката. РД, 1966, бр. 247, 2.