ГЪБЍЧИНА

ГЪБЍЧИНА ж. Бот. Силно разклонени безцветни нишки, развити обикновено в почвата, които съставят вегетативното тяло на гъбите1 и служат за размножаването им; мицел. Нейното [на печурката] плодно тяло се състои от пънче и гугла.. Ако разровим почвата около пънчето, ще установим бели многоклетъчни влакна — гъбичината. Чрез гъбичината гъбата изсмуква органични вещества от почвата. Бтн VI кл, 83. Хлябът, както и другите хранителни продукти, държани на влажно, тъмно и топло място, мухлясват. По тях се развиват безцветни паяжиновидни нишки. Най-често това е тялото на хлебната плесен. Отделните нишки се наричат хифи, а цялото тяло — мицел (гъбичина). Бтн VI кл, 79.

Списък на думите по буква