ГЪБКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЪ̀БКА ж. 1. Умал. от гъба1; гъбичка1, гъбица1. Най-сетне, изморена от толкова работа, тя седна да си почине на един пън, обрасъл с бежови гъбки. П. Бобев, ЗП, 7. Белите розови ароматни гъби пълнеха кошницата, той ги подреждаше, разправя‑
ше колко пари ще вземат, а тя събираше счупените гъбки в отделна кошничка, за да сварят чорба за вечерта. РД, 1950, бр. 162, 2. Момиче расте като гъбка. П. Р. Славейков, БП I, 273.
2. Само мн. Рядко. Гъбички (в 3 знач.). Узрелите спори излизат навън заедно със слуз, а после изсъхват и вятърът ги разнася. Като попаднат при благоприятни условия, те поникват и дават начало на нови гъбки (плесен). БТН V и VI кл (превод), 168. В тропическите страни, където има силна влага и висока температура, полимерите леко плесенясват, защото някои техни съставни части служат за храна на гъбките. ВН, 1961, бр. 3137, 4.