ГЪВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪ̀ВКА ж. Индив. Гънка. Когато още повече се развидели, аз разпознах едно тъмно пластче мъглица из скалистите гъвки на Еленин връх. Ив. Вазов, Съч. ХV, 51. Една гъвка сви края на лявата ѝ бърна. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 55.