ГЪВКОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪ̀ВКОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Остар., сега поет. Гъвкавост. Само че у майката годините и неволите на живота бяха отнели гъвкостта на снагата. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 6. Той претършува речниците.. и материала, зет оттам. пречистя, прековава, дава му боя, звън, гъвкост, каквито и както той иска. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 177. Езикът достига тук до най-високо художество. Той добива невъобразима гъвкост, благодарение на която поетът го подчинява на всички капризи на своята фантазия и извлича от него най-чудни ефекти. К. Величков, ПССъч. VIII, 187. До петнайсетата година всички ученици се учат еднакво, а после тая възраст образованието почва да се различава съобразно професиите, на които учениците желаят да се предадат.. Тая гъвкост на програмата.. е също една от отличителните чърти на тая школа. Бълг., 1902, бр. 519, 3.