ГЪГНИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪГНЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За глас, звук — който е неясен и носов. Избрах номера и след малко в телефонната слушалка прозвуча неговият глас — вял и гъгнив като никога. Помислих, че е неразположен или разстроен от нещо. Др. Асенов, СбСт, 183. И в цялата процесия имаше нещо грозно и тъжно, което се засилваше от гъгнивото пеене на попа, от жегата. Д. Димов, Т, 637. Някакъв престарял ходжа излезе на викалото, подпря ръце на парапета и гъгнивите му провлечени подвиквания немощно се понесоха над светлочервените покриви. Н. Тихолов, ДКД, 227-228. Дрипав просяк клечеше на кръстопътя и с гъгнив глас зовеше за милостиня. Така сърцераздирателно молеше, че не ми даде душа да го отмина. Р. Ралин, НН, 32. Гъгнив говор.

2. Остар. и диал. За човек — който гъгне. Дохождаше често у нас и една наша комшийка, кака Бона, малко гъгнива жена, било да поиска едно-друго от мама, било за нещо да я попита. Т. Влайков, Пр I, 61-62. Оттам, като доде към Галилейското море около Пендапол, изцери един глух и гъгнив челяк. Н. Михайловски, ССИ (превод), 132.